Българските сортове сини сливи, които рискуваме да изгубим
-
- 23.07.2026
Когато говорим за сини сливи в България, най-често си представяме един и същ тип плод — продълговат, тъмносин, с жълтеникава месеста част и лесно отделяща се костилка. В много градини, пазари и търговски насаждения този образ е свързан със сорта „Стенлей“.
Зад масовото му присъствие обаче остава почти невидимо едно много по-богато наследство: стари местни сливови форми, регионални сортове и български селекции, създавани и изпитвани десетилетия наред в Дряново, Троян, Габрово и други традиционни сливопроизводителни райони.
Сред тях се срещат имена като:
- „Габровска“;
- „Стринава“;
- „Балванска слава“;
- „Невена“;
- „Гуляева“;
- „Бяла разградска“;
- „Пестилка“;
- „Сакарка“;
- „Лятна трънкослива от Габрово“;
- различни местни форми, запазени само в единични стари дървета или научни колекции.
Част от тези сортове имат добър вкус, висока захарност, плътна месеста част, устойчивост или толерантност към определени заболявания и отлични качества за сушене, ракия, мармалад и други традиционни продукти. Въпреки това те трудно достигат до разсадниците, фермерите и потребителите.
Рискът не е само да изгубим няколко имена. С изчезването на всеки местен сорт губим уникална комбинация от гени, вкусове, аромати, приспособеност към местния климат и част от паметта на българското овощарство.
Какво означава „местен сорт“
Понятието обхваща различни категории, които не трябва да се смесват.
Стари местни форми
Това са сливи, възникнали и поддържани в определен район чрез дългогодишен подбор от местните стопани.
Те може никога да не са били официално регистрирани като сорт, но да са предавани чрез:
- издънки;
- присаждане;
- размяна между семейства;
- запазване на избрани дървета;
- местни разсадници.
При тях често няма напълно еднакъв посадъчен материал. Под едно регионално име може да съществуват близки, но не напълно идентични форми.
Български селекционирани сортове
Това са сортове, създадени или избрани в научна институция чрез контролирано кръстосване, наблюдение и изпитване.
Опитната станция по сливата в Дряново е свързана със създаването и проучването на редица български сортове, сред които „Габровска“, „Стринава“, „Балванска слава“, „Невена“ и „Гуляева“. Научни публикации ги описват като продуктивни, с едри и вкусни плодове и с толерантност към някои икономически важни заболявания.
Интродуцирани сортове
Това са сортове, създадени в друга държава и внесени за отглеждане и изпитване в България.
„Стенлей“ е такъв сорт. Той не е стар български местен сорт, въпреки че е отглеждан у нас толкова дълго и масово, че много хора го възприемат като традиционен.
България като страна на сливата
Българските планински и предпланински райони традиционно предоставят благоприятни условия за европейската домашна слива — Prunus domestica.
Особено важен исторически район е Централният Балкан и прилежащите територии около:
- Троян;
- Габрово;
- Дряново;
- Севлиево;
- Велико Търново;
- Тетевен;
- Ловеч.
Сливата е била важна не само като пресен плод, а като основа за домашна и занаятчийска преработка:
- сушени сливи;
- пестил;
- мармалад;
- сладко от сини сливи;
- компот;
- сливова ракия;
- плодови сосове.
Именно разнообразните начини на употреба са поддържали различни сортове. Едни са ценени заради сладостта, други заради аромата, трети заради твърдата месеста част, а четвърти заради високия добив или способността да се развиват в конкретен район.
Когато производството се насочи към ограничен брой стандартизирани сортове, част от това разнообразие престава да има икономическа опора.
Защо „Стенлей“ се разпространява толкова широко
„Стенлей“ се налага като един от най-популярните сортове европейска слива в България поради съчетанието от практически качества:
- сравнително редовно плододаване;
- добър добив;
- универсална употреба;
- лесно отделяща се костилка;
- подходяща форма за сушене;
- приемлива устойчивост при транспорт;
- възможност за прясна консумация и преработка;
- сравнително добра адаптивност.
За производителите това е логичен избор. Един добре познат сорт се продава по-лесно, технологията му е ясна, посадъчният материал е достъпен, а търговците знаят какъв плод ще получат.
Проблемът не е, че „Стенлей“ е лош сорт. Проблемът е, когато почти цялата система се ориентира към него и към още няколко масови сорта, а местните сливи остават без пазар, без разсадници и без нови насаждения.
Как монокултурното мислене води до загуба на сортове
Сортът не изчезва в деня, когато последният плод падне от дървото. Процесът започва много по-рано.
Обикновено се развива така:
- Разсадниците престават да произвеждат фиданки.
- Производителите заменят старите дървета с по-търговски сортове.
- Името на сорта започва да се забравя.
- Плодът се продава като обикновена „синя слива“.
- Младите стопани не знаят кое дърво какво е.
- Остават само единични стари екземпляри.
- След измръзване, болест или изсичане сортът може да изчезне от района.
FAO предупреждава, че местните и фермерските сортове често са били заменяни от съвременни култивари, което води до намаляване на разнообразието и загуба на генетична хетерогенност. В същото време именно местните форми често са добре приспособени към традиционните производствени системи и регионалните условия.
Защо генетичното разнообразие има значение
Различните сортове не са просто различни по име. Те носят различни наследствени характеристики, свързани с:
- устойчивост към студ;
- понасяне на суша;
- време на цъфтеж;
- време на зреене;
- почвени изисквания;
- устойчивост или толерантност към болести;
- размер и структура на плода;
- захарност;
- киселинност;
- аромат;
- съдържание на сухо вещество;
- отделяне на костилката.
При променящ се климат не можем предварително да знаем кой генетичен ресурс ще се окаже най-ценен след 20 или 50 години.
Сорт, който днес изглежда по-дребен или по-малко търговски, утре може да предостави ценни гени за:
- късен цъфтеж;
- устойчивост на суша;
- понасяне на пролетни мразове;
- толерантност към ново заболяване;
- ниски изисквания към почвата.
FAO определя адаптирания към местните условия растителен материал като важен ресурс за ограничаване на рисковете, свързани с климатичните промени и продоволствената сигурност.
Шарката по сливата – болестта, която променя сортовата карта
Един от най-важните фактори за съдбата на европейската слива е шарката, причинявана от Plum pox virus.
Заболяването може да причини:
- пръстеновидни петна по листата;
- деформации;
- петна и вдлъбвания по плодовете;
- преждевременно опадане;
- влошен вкус;
- намалена търговска стойност;
- по-нисък добив.
Някои сортове са силно чувствителни, други показват по-слаби симптоми, а трети се определят като толерантни.
В колекционно насаждение в Дряново са проучени 15 местни сорта и форми за реакция към шарка. При „Пестилка“, „Сакарка“, „Бяла разградска“ и „Лятна трънкослива от Габрово“ са наблюдавани симптоми по листата, но слаби или липсващи симптоми по плодовете, което позволява те да бъдат разглеждани като толерантни форми.
Това е важен пример защо старите сортове не трябва да бъдат оценявани само по размер и външен вид. Те могат да носят ценни стопански характеристики, които да бъдат използвани при бъдеща селекция.
„Габровска“
„Габровска“ е български сорт, свързан със селекционната работа на Опитната станция по сливата в Дряново.
В научни проучвания се характеризира с:
- добра продуктивност;
- високо съдържание на сухо вещество;
- добра захарност;
- балансиран вкус;
- отделяща се костилка;
- пригодност за различни видове преработка.
Сравнително високото съдържание на сухо вещество е важно за:
- сушене;
- мармалад;
- пестил;
- ракия;
- концентрирани плодови продукти.
При по-високо сухо вещество има по-малко вода за отстраняване и по-голяма концентрация на естествени захари и ароматни вещества.
Проучванията на сортовете от Дряновската селекция посочват „Габровска“ и „Стринава“ като сортове с по-добри добиви и по-високо сухо вещество спрямо използвания стандарт „Стенлей“, което ги прави подходящи за промишлена преработка и дестилация.
„Стринава“
„Стринава“ също е сред българските сортове, създадени и изпитвани в Дряново.
Сред ценните ѝ характеристики се посочват:
- добра продуктивност;
- подходящ химичен състав;
- добро съдържание на сухо вещество;
- балансиран вкус;
- костилка, която се отделя от месестата част;
- пригодност за преработка.
Плодът може да не впечатлява с размера на най-едрите съвременни десертни сортове, но това не е задължително недостатък.
За производството на:
- ракия;
- сушени плодове;
- пестил;
- мармалад;
- концентрирани сосове
по-важни могат да бъдат сухото вещество, захарността и ароматът, а не само външният размер.
„Балванска слава“
„Балванска слава“ е сред най-интересните български сортове заради едрината и вкусовите качества на плода.
В сравнително изследване тя е дала най-едрите плодове сред разглежданите български сортове — средно около 38 g през периода на изпитване, макар добивът ѝ да е бил по-нисък от този на някои други сортове.
Това я прави потенциално интересна за:
- прясна консумация;
- фермерски пазари;
- премиум плод;
- сладко с цели половинки;
- десерти;
- регионални подаръчни продукти.
При нея трябва да се търси не максимален индустриален добив, а добавена стойност чрез вкус, произход и ограничено производство.
„Невена“
„Невена“ е друг български сорт от селекцията в Дряново.
Научните публикации я включват сред продуктивните български сортове с едри и вкусни плодове и с толерантност към част от икономически важните заболявания.
Възможното ѝ значение е в съчетанието от:
- качества за прясна консумация;
- добър вкус;
- български произход;
- пригодност за различни райони;
- потенциал за биологично производство.
Тъкмо такива сортове могат да стоят в основата на малки насаждения, ориентирани не към анонимна суровина, а към ясно обозначен продукт.
„Гуляева“
„Гуляева“ се среща сред сортовете, създадени и проучвани в Дряново.
Тя е включвана наред с „Габровска“, „Стринава“, „Невена“ и „Балванска слава“ сред българските сортове, определяни като продуктивни, вкусни и перспективни за разпространение.
Днес името ѝ е слабо познато извън професионалните и научните среди — показателен пример как сорт може да съществува в публикации и колекции, но почти да отсъства от потребителския пазар.
„Бяла разградска“
„Бяла разградска“ е местен сорт, който се различава от масовата представа за тъмносиня слива.
Той е обект на отделни помологични и биологични проучвания в Дряново.
Особено важно е, че сортът е включен сред местните форми, показали толерантна реакция към шарката — със симптоми по листата, но слаби или липсващи поражения по плодовете.
Това не означава пълна устойчивост, но показва потенциална практическа и селекционна стойност.
„Пестилка“, „Сакарка“ и „Лятна трънкослива от Габрово“
Тези имена звучат повече като част от местен разказ, отколкото като продукт от съвременен каталог.
Именно това е тяхната сила и тяхната слабост.
Те носят:
- връзка с конкретно място;
- народна история;
- отличителен образ;
- потенциал за туристическо и кулинарно разказване;
- ценен генетичен материал.
Същевременно често липсват:
- достъпен сертифициран посадъчен материал;
- стандартизирано описание;
- достатъчно насаждения;
- разпознаваемост сред потребителите;
- организирана група производители.
Проучването на местните сливи в Дряново показва, че тези форми могат да имат толерантност към шарка и заслужават да бъдат запазени и използвани в селекцията и производството.
Не всяка стара слива е автоматично по-добра
Романтизирането също може да бъде подвеждащо.
Старите местни сортове могат да имат недостатъци:
- по-дребни плодове;
- неравномерно зреене;
- редуване на силна и слаба реколта;
- по-ниска транспортоспособност;
- чувствителност към определени болести;
- неизвестен вирусен статус;
- различия между дърветата под едно име;
- по-кратка трайност.
Затова опазването не означава всички стари сортове да заменят съвременните.
По-разумният подход е:
- да бъдат идентифицирани;
- да бъдат оздравени;
- да бъдат описани;
- да се запазят в колекции;
- да се изпитват в различни райони;
- да се използват там, където имат истинско предимство.
Какво всъщност губим, когато изчезне един сорт
Губим вкус
Старите сортове могат да имат аромати, които не се срещат при масовите търговски сливи:
- медени;
- винени;
- пикантни;
- цветисти;
- силно плодови;
- тръпчиви;
- костилкови.
Губим технология
Някои традиционни продукти са били свързани с конкретен тип плод.
Определена слива може да е особено подходяща за:
- сушене без добавена захар;
- гъст пестил;
- ракия с изразен аромат;
- мармалад без добавен пектин;
- сладко с цели плодове.
Губим приспособеност
Местните сортове може да са подбирани десетилетия в условията на:
- бедни почви;
- планински терен;
- по-студени зими;
- сухо лято;
- ограничено поливане;
- нискоинтензивно земеделие.
Губим културна памет
Имената на сортовете често носят информация за:
- населено място;
- семейство;
- цвят;
- време на зреене;
- предназначение;
- легенда или местен човек.
Когато името изчезне, изчезва и част от историята на района.
Опитните колекции – последната застраховка
Научните колекционни насаждения имат решаваща роля.
В Дряново са поддържани колекции от местни, български селекционирани и интродуцирани сливови сортове. Публикувани изследвания разглеждат биологичните характеристики, добива, химичния състав, реакцията към болести и пригодността им за различна преработка.
Но колекцията сама по себе си не е достатъчна.
Дърветата могат да бъдат засегнати от:
- стареене;
- вируси;
- измръзване;
- суша;
- липса на финансиране;
- загуба на специалисти;
- унищожаване на насаждението.
Затова сортовете трябва да се пазят едновременно:
- в научни колекции;
- в разсадници;
- в демонстрационни градини;
- в реални стопанства;
- в частни дворове;
- чрез архивирана генетична и помологична документация.
Това е съчетание между ex situ съхранение в колекции и on-farm съхранение в средата, в която сортът продължава да се отглежда. FAO разглежда и двата подхода като взаимно допълващи се.
Защо не е достатъчно да запазим само костилки
При овощните сортове костилката не дава генетично идентично копие на майчиното дърво.
Сливата, отгледана от семка, може да се различава по:
- вкус;
- размер;
- цвят;
- добив;
- устойчивост;
- време на зреене.
За да се запази конкретният сорт, той трябва да бъде размножен вегетативно — най-често чрез присаждане.
Това означава, че за реално опазване са необходими:
- живи дървета;
- калеми;
- подложки;
- квалифицирани овощари;
- разсадници;
- фитосанитарен контрол.
Могат ли местните сортове да бъдат основа за биологично производство
Да, но не автоматично.
Научни оценки за перспективите на биологичното сливопроизводство в България включват „Габровска“, „Невена“, „Стринава“, „Гуляева“ и „Балванска слава“ сред сортовете, които могат да бъдат подходящи поради продуктивност и толерантност към шарка и други важни заболявания.
В отделна оценка се посочва, че местни и създадени в Дряново сортове могат да бъдат по-подходящи за биологични сливови насаждения при определени условия.
Но биологичното производство зависи и от:
- района;
- валежите;
- гъбните заболявания;
- вредителите;
- резитбата;
- почвата;
- сертифицирания посадъчен материал;
- реалната чувствителност на конкретния сорт.
Толерантност към една болест не означава пълна устойчивост към всички проблеми.
Защо вкусният сорт може да е икономически неизгоден
Съвременната плодова търговия изисква:
- еднакъв размер;
- едновременно зреене;
- добра транспортабилност;
- издръжливост в хладилник;
- привлекателен външен вид;
- голям и предвидим добив.
Местният сорт може да е по-ароматен, но:
- да се наранява лесно;
- да има кратка трайност;
- да зрее на няколко етапа;
- да не изглежда еднакво;
- да е по-дребен.
Това го прави слаб за масовата борса, но може да го направи силен за друг модел:
- фермерски пазар;
- директна продажба;
- преработка на място;
- ресторанти;
- кулинарен туризъм;
- премиум продукти;
- абонаментни кутии;
- местен фестивал.
Регионалният бранд като начин за спасяване на сорт
Един сорт трудно се запазва само с призиви. Той се запазва устойчиво, когато носи доход.
Регионалният бранд може да свърже:
- сорта;
- района;
- историята;
- традиционната преработка;
- местните производители;
- туризма;
- ресторантьорството;
- културния календар.
Примерна концепция може да бъде:
„Сливи от Дряновския край“
Под общ знак могат да се предлагат:
- пресни плодове;
- сушени сливи;
- пестил;
- сладко;
- сливов сос;
- ракия;
- оцет;
- козметично масло от контролирано преработени костилки;
- туристически маршрути;
- дегустации;
- фиданки от местни сортове.
Така стойността не идва само от килограм плод, а от цялата история и продуктовата система.
Възможна географска защита
Европейските схеми за качество позволяват защита на продукти, чиито качества, репутация или характеристики са свързани с определено географско място.
Основните възможности са:
- защитено наименование за произход;
- защитено географско указание;
- храна с традиционно специфичен характер;
- географско указание за спиртни напитки.
За защитено географско указание е необходима доказуема връзка между продукта и района поне в определена част от производството или репутацията му.
Това не става само с красиво име.
Необходими са:
- група производители;
- продуктова спецификация;
- определен географски район;
- доказателства за историческа репутация;
- описан метод;
- контрол;
- проследимост;
- съгласие кой може да използва името.
Европейските географски означения могат да защитят местната стойност, да ограничат неправомерната употреба на името и да подпомогнат запазването на местни породи и растителни сортове.
Необходимо ли е името на самия сорт да стане защитено
Не непременно.
Сортовото име и географското означение са различни правни понятия. Дори европейското законодателство предвижда ограничения, когато географско име влиза в конфликт с наименование на растителен сорт и може да заблуди потребителя.
По-практичен модел може да бъде защитата на готов регионален продукт, например:
- сушени сливи от определен район;
- пестил по традиционна технология;
- сливов мармалад;
- сливова ракия;
- местен сладко-кисел сос.
В спецификацията може да бъде заложено използване на един или няколко определени местни сорта.
Как би изглеждала реална програма за спасяване
1. Национално издирване
Общини, научни институции, читалища и земеделци могат да издирят стари дървета и местни имена.
Трябва да се записват:
- местоположение;
- предполагаемо име;
- възраст на дървото;
- история;
- предназначение;
- време на зреене;
- снимки;
- собственик;
- местни рецепти.
2. Научна идентификация
Не всяко различно дърво е отделен сорт.
Необходими са:
- помологично описание;
- сравнение на плодове и листа;
- наблюдение в няколко години;
- вирусологичен анализ;
- при възможност ДНК профилиране.
3. Оздравяване на материала
Старите дървета могат да носят вируси, дори да изглеждат жизнени.
Необходимо е:
- лабораторно тестване;
- изолиране на здрав материал;
- оздравителни процедури;
- производство на чисти калеми и фиданки.
4. Дублиране в няколко колекции
Всеки ценен сорт трябва да съществува на повече от едно място.
5. Разсадниково производство
Без достъпни фиданки опазването остава само научна дейност.
6. Демонстрационни градини
Могат да бъдат създадени:
- общински сливови градини;
- училищни колекции;
- етнографски овощни градини;
- туристически насаждения;
- градини към читалища и музеи.
7. Пазар и преработка
За всеки сорт трябва да се определи най-силното приложение:
- пресен плод;
- сушене;
- сладко;
- мармалад;
- пестил;
- ракия;
- ресторантска кухня;
- козметична суровина.
Как потребителят може да помогне
Потребителите също влияят върху това кои сортове ще оцелеят.
Практическите действия са:
- да питаме за сорта, а не само за цената;
- да купуваме плодове с ясно посочен произход;
- да търсим местни разсадници;
- да засаждаме поне едно регионално дърво;
- да пазим старите плододаващи дървета;
- да записваме имената и историите им;
- да подкрепяме фермерски пазари;
- да предпочитаме продукти с реално местно съдържание.
Когато всички сливи се продават анонимно, производителят няма причина да поддържа рядък сорт.
Как да не се злоупотребява с думата „стар сорт“
С нарастващия интерес към традиционните храни се появява риск всяка неизвестна слива да бъде рекламирана като:
- древен сорт;
- автохтонен;
- забравен;
- уникален;
- лечебен;
- царски.
За достоверност са необходими:
- проследим произход;
- научно или историческо описание;
- потвърдена идентичност;
- ясно разграничение между сорт и местна форма;
- честност при липса на доказателства.
Регионалният бранд трябва да се основава на реално съдържание, а не само на фолклорен етикет.
Сравнение с „Стенлей“
| Показател | Български местни и селекционирани сортове | „Стенлей“ |
|---|---|---|
| Произход | Български райони или селекция в България | Интродуциран сорт |
| Разпознаваемост | Ниска до регионална | Много висока |
| Посадъчен материал | Ограничен | Широко достъпен |
| Еднаквост | Варира според сорта и материала | По-предвидима |
| Вкус | Често по-отличителен и специфичен | Добър, универсален |
| Размер | От дребен до едър | Среден до едър |
| Сухо вещество | При някои сортове много добро | Добро |
| Преработка | Специализирани силни страни | Универсална пригодност |
| Пазар | Нишов и регионален | Масов |
| Генетична стойност | Висока за местното наследство | Висока стопанска стойност, но не е местен ресурс |
| Регионален бранд | Голям неизползван потенциал | По-трудно отличим като уникално български |
Изводът не е „местните сортове срещу Стенлей“.
Устойчивото сливопроизводство може да включва:
- масови надеждни сортове;
- нови устойчиви селекции;
- български сортове;
- стари регионални форми.
Истинският риск идва от зависимостта от твърде тесен сортов набор.
Възможности за отделни продукти
„Габровска“ и „Стринава“
Подходящи направления:
- сушене;
- пестил;
- мармалад;
- ракия;
- концентрирани плодови продукти.
„Балванска слава“
Подходящи направления:
- прясна консумация;
- премиум сладко;
- десерти;
- фермерски кутии;
- ресторантски продукт.
„Невена“
Подходящи направления:
- пресен плод;
- биологично или нискоинтензивно производство;
- смесена преработка;
- регионален бранд.
Местните толерантни форми
Подходящи направления:
- генетичен резерв;
- селекция;
- демонстрационни градини;
- ограничено производство;
- образователен и туристически продукт.
Голямата възможност: Български път на сливата
Една по-амбициозна инициатива може да свърже традиционните сливови райони чрез общ туристически и производствен маршрут.
Той може да включва:
- стари овощни градини;
- Опитната станция в Дряново;
- производители на сушени сливи;
- работилници за пестил;
- легални дестилерии;
- местни ресторанти;
- фестивали;
- музеи и читалища;
- продажба на фиданки;
- дегустации;
- кулинарни курсове.
Такъв маршрут би превърнал сортовото разнообразие от научен проблем в:
- туристическа история;
- местна икономика;
- културна идентичност;
- образователна кауза;
- причина старите дървета да бъдат запазени.
Накратко
Българските сливови сортове не изчезват, защото непременно са лоши. Те изчезват, защото са слабо познати, трудно се намират като посадъчен материал и рядко се продават под собственото си име.
„Стенлей“ има важно място в българското овощарство, но не трябва да бъде единственото лице на синята слива.
„Габровска“, „Стринава“, „Балванска слава“, „Невена“, „Гуляева“, „Бяла разградска“, „Пестилка“, „Сакарка“ и останалите местни форми представляват:
- генетичен ресурс;
- вкусово разнообразие;
- суровина за традиционни продукти;
- история на цели райони;
- потенциал за биологично производство;
- основа за регионален бранд.
Тяхното съхраняване не може да се остави само на учените или на последните възрастни стопани, които още помнят имената им.
Необходими са едновременно:
- научни колекции;
- чист посадъчен материал;
- разсадници;
- фермери;
- преработватели;
- общини;
- туристически организации;
- ресторанти;
- информирани потребители.
Сортът оцелява истински не когато стои само в научен каталог, а когато отново бъде засаден, плодът му бъде разпознат, а продуктът от него носи достатъчна стойност, за да има причина някой да го отглежда.
Източници
- Селскостопанска академия – „Сортове сливи“
Информация за селекционираните в Опитната станция по сливата в Дряново сортове „Габровска“, „Стринава“, „Невена“ и „Балванска слава“.
https://eclipse.agriacad.bg/catalog/view/W8NXMUYZBY - Селскостопанска академия – репродуктивни и биохимични характеристики на български сливови сортове
Сравнение на „Балванска слава“, „Невена“, „Габровска“ и „Стринава“ със сорта „Стенлей“. Данни за размер на плодовете, добив, захарност, сухо вещество и пригодност за преработка и дестилация.
https://www.agriacad.bg/uploads/files/705584ac19f003f5521f84472a2a3b2a.pdf - Селскостопанска академия – изследване на български сортове сливи
Данни, според които „Балванска слава“ и „Невена“ се отличават с по-едри плодове, а „Габровска“ и „Стринава“ – с по-висок добив и съдържание на сухо вещество.
https://www.agriacad.bg/uploads/files/f5ffe6832c5ebeddc1015af8be672f53.pdf - Иванова, Д., Маринова, Н., Димкова, С. – „Биологична характеристика и помологични особености на местния сливов сорт „Бяла разградска“
Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 2015, том XVIII, бр. 6, с. 1002–1008.
https://eclipse.agriacad.bg/catalog/view/GZV85SLKY6 - Иванова, Д., Витанова, И., Димкова, С., Маринова, Н., Тодорова, С. – „Пригодност на сливовите сортове Алтанова ренклода, Храмова ренклода и Бяла разградска за биологично производство“
Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 2010, том 13, бр. 1, с. 292–299.
https://eclipse.agriacad.bg/catalog/view/GX9JK1X3PZ - Селскостопанска академия – изследване на местни сливови сортове и реакцията им към шарка
Данни за сортовете „Пестилка“, „Сакарка“, „Бяла разградска“, „Лятна трънкослива от Габрово“, „Меденка“, „Търкулка“, „Лятна трънкослива от Елена“ и „Дребна бяла ракийница“.
https://agriacad.bg/uploads/files/4878e18bded155c75f14639fac63223b.pdf - Селскостопанска академия – научни резултати за толерантни местни сортове сливи
Посочени са „Синаквица“, „Пестилка“, „Сакарка“, „Бяла разградска“ и „Лятна трънкослива от Габрово“ като толерантни към шарка сортове и форми.
https://agriacad.bg/public/uploads/files/e46cd433a8b5806ad7fa1f3ff2d25710.pdf - Селскостопанска академия – научни резюмета за местни сортове сливи и Plum pox virus
Информация за наличието и проявата на вируса на шарката при местни български сортове.
https://agriacad.bg/public/uploads/files/e8f3903d08bf866dac6edb8e168e0f1b.pdf - Vitanova, I. – Biological plum production in Bulgaria
New Knowledge Journal of Science, 2014. Разглежда българските сортове „Габровска“, „Невена“, „Стринава“, „Гуляева“ и „Балванска слава“ и възможностите им за биологично производство.
https://science.uard.bg/index.php/newknowledge/article/view/8 - Vitanova, I. – Biological plum production in Bulgaria – пълен текст
https://science.uard.bg/index.php/newknowledge/article/viewFile/8/5 - Селскостопанска академия – каталог на публикации за сливови сортове
Включва изследвания за „Бяла разградска“, „Невена“, местни и интродуцирани сортове, чувствителност към заболявания и селекционна работа.
https://eclipse.agriacad.bg/catalog?pg=4&search_contains%5B0%5D=contains&search_field%5B0%5D=keyword&search_value%5B0%5D=%D1%81%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0 - FAO – Plant Genetic Resources
За значението на растителното генетично разнообразие, генетичната ерозия и риска от заместване на местните сортове с ограничен брой търговски сортове.
https://www.fao.org/cgrfa/topics/plant-genetic-resources/en - FAO – Conservation of Plant Genetic Resources for Food and Agriculture
За съхраняването на сортовете в генбанки, научни колекции, в естествената им среда и в реални земеделски стопанства.
https://www.fao.org/agriculture/crops/thematic-sitemap/theme/seeds-pgr/conservation/en/ - FAO – The Second Report on the State of the World’s Plant Genetic Resources for Food and Agriculture
Глобален доклад за генетичната ерозия, местните сортове, съхраняването и използването на растителните генетични ресурси.
https://www.fao.org/4/i1500e/i1500e00.htm - FAO – The genetic diversity of our plants and forests is at risk
Актуални данни за загубата на растително генетично разнообразие, значението на местните общности и необходимостта от съхраняване на традиционните сортове.
https://www.fao.org/newsroom/detail/the-genetic-diversity-of-our-plants-and-forests-is-at-risk–new-fao-reports-warn/en - European Commission – Geographical indications and quality schemes explained
Официална информация за защитеното наименование за произход, защитеното географско указание и географските указания за спиртни напитки.
https://agriculture.ec.europa.eu/farming/geographical-indications-and-quality-schemes/geographical-indications-and-quality-schemes-explained_en - European Commission – Geographical indications and quality schemes
Официален портал за европейските схеми за защита на регионални и традиционни продукти.
https://agriculture.ec.europa.eu/farming/geographical-indications-and-quality-schemes_en - European Commission – Geographical indications for food and drink
Информация за връзката между продукта, региона, местната суровина и традиционния производствен процес.
https://agriculture.ec.europa.eu/farming/geographical-indications-and-quality-schemes/geographical-indications-food-and-drink_en - European Commission – Geographical Indications Registers
Официални регистри на защитените земеделски продукти, храни, вина и спиртни напитки.
https://agriculture.ec.europa.eu/farming/geographical-indications-and-quality-schemes/geographical-indications-registers_en - European Commission – Protecting local food and drinks
За ролята на географските означения при запазването на местните знания, традиции, растителни сортове и създаването на добавена стойност за производителите.
https://agriculture.ec.europa.eu/media/news/protecting-local-food-and-drinks-2026-06-11_en
